Европейски Стандарт за PVC профили за изработка на прозорци 

EN 12608:2003 (E)
ВЪВЕДЕНИЕ
Този документ (EN 12608:2003) е съставен от Техническата Комисия CEN/TC 33 „Врати, прозорци, капаци, строителни изделия и первази”, чийто секретариат се ръководи от AFNOR.
Този Европейски Стандарт получава статуса на национален стандарт или чрез публикуването на идентичен текст, или чрез одобрение (признаване на неговата валидност), най-късно до октомври 2003 г.

В случай, че националните стандарти се отличават от Европейския Стандарт, те следва да прекратят действието си най-късно до октомври 2003 г. Стандартът определя: класификации, изисквания и методи за тестване. Той се основава на стандартите, приети от членовете на СЕN за всички PVC профили за изработката на прозорци, както и на Техническото ръководство на UE „За уеднаквяване при изработката на PVC дограма за прозорци”.

Нито един съществуващ Европейски стандарт не може да бъде в действие при наличието на този стандарт. В този стандарт са взети под внимание и включени текстове от отделни стандарти за методите за тестване на PVC изделията. Анекси А и С са нормативни. Анекс В е информативен.

Според Вътрешните Правила на CEN/CENELEC, следните страни са приели и спазват изискванията на този Европейски Стандарт: Австрия, Белгия, Чехословашка Република, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Португалия, Словакия, Испания, Швеция, Швейцария и Великобритания.

1. ОБХВАТ
Този Европейски Стандарт класифицира, определя изискванията и методите за тестване на профили за изработка на прозорци и врати от непластифициран поливинилхлорид
(PVC-U).

Този стандарт обхваща профили от следния цветови асортимент: L > 82 (хроматично координирани Y > 60)
- 2,5 < a < 5
- 5 < b < 15,
определен по ISO 7724-3 със съответната апаратура по ISO 7724-1 и ISO 7724-2 със следните
спецификации:

• използва се илуминант D 65 по Стандарт CIE, включващ огледален отразител
• условия при измерване 8/d или d/8 (без блясък или лъскавина и в двата случая)

ЗАБЕЛЕЖКА: Профилите прозорци и врати, изработени по този стандарт, са с дълъг живот, като са взети предвид климатичните условия, дизайна, производствените методи и изискването за дълготрайност.

2. НОРМАТИВНИ РЕФЕРЕНЦИИ

В този Европейски Стандарт са включени текстове от различни публикувани и непубликувани източници. Тези референции са поставени на подходящите места в текста. Публикациите са
цитирани по-долу. Те са включени в Европейския Стандарт след като са направени съответни изменения и ревизии в тях.

EN 477 – Профили от непластициран поливинил хлорид (PVC-U) за прозорци и врати - определяне резистентността при удар на основните профили чрез падане.
EN 478 – Профили от непластициран поливинилхлорид (PVC-U) за прозорци и врати –външен вид след излагане на 150 С – тест метод.
EN 479 – Профили от непластициран поливинилхлорид (PVC-U) за прозорци и врати – определяне на състоянието след топлинна промяна.
EN 513 – Профили от непластициран поливинилхлорид (PVC-U) за прозорци и врати – определяне резистентността на износване.
EN 514 – Профили от непластициран поливинилхлорид (PVC-U) за прозорци и врати – определяне издръжливостта на заварените ъгли и Т-връзки.
EN ISO 105-A01:1995 – Текстил – тестове за бързина на оцветяването – Част А01 – основни принципи при метода на тестване (ISO 105-A01:1994).
EN ISO 178 – Пластмаси – определяне на гъвкавостта (ISO 178:1993).
EN ISO 179-2 – Пластмаси – определяне издръжливостта на удар с остри предмети – Част 2: Тест за удар с инструменти (ISO 179-2:1997).
EN ISO 306 – Пластмаси – термопластични материали – определяне на температурата на омекване (VST) (ISO 306:1994).
EN ISO 8256 – Пластмаси – определяне на издръжливостта на опън (ISO 8256:1990).
EN ISO 1163-2:1999 – Пластмаси – Формоващи и екструзионни материали от непластицилан поли(винилхлорид) (PVC-U) – Част 2: Изготвяне на образци за тестуване и определяне на свойствата им (ISO 1163:1995).

3. ТЕРМИНИ И ДЕФИНИЦИИ - За нуждите на този Европейски Стандарт се прилагат следните термини и дефиниции:

3.1. Трайност
Способността на профила на прозорец и/или врата да запазва удовлетворителни своите качества (свойства) за определен очакван период от време, който е икономически приемлив период за дълготрайност на прозорец и/или врата, вградени в дадена сграда.

ЗАБЕЛЕЖКА: Индикациите за дълготрайност на профила не се считат за гаранция от страна на производителя. Те са само средство при избора на подходящия продукт с оглед на икономически най-приемливия срок на годност.

3.2. Профил
Продукт е получен чрез екструзия.

3.2.1. Основен профил
Профил, който има основна носеща функция в конструкцията на прозореца.

3.2.2. Спомагателен профил
Стъклодържател или профил, който има ограничена носеща функция в конструкцията на
прозореца.

3.3. Външна стена на основния профил
Стената е показана на фиг. 2 и е според изискванията, посочени в таблица 3.

3.4. Видима повърхност на профила
Лицевата страна на профила, която се вижда при затворен прозорец.

3.5. Номинална форма на профила
Форма и размери на профила, посочени от производителя.

3.6.Отклонение от правата линия
Отклонение от правата линия по дължината на оста на профила.

3.7.Широчина /дълбочина/ на профила (D)
Пространството, измерено по хоризонталата на профила (фиг.1).

3.8.Височина на профила (W)
Най-големият размер на профила, измерен по неговата вертикала ( фиг. 1).

3.9.Материал
PVC-U – във вид на гранули или пудра за изработката на профили за прозорци и врати (за
различните типове материал вижте 3.9.2. до 3.9.5.2.).

3.9.1. Определена формула
Производствена формула, представляваща контролиран състав на материала от полимер,
добавки и пигменти.

3.9.2. Изходен (чист) материал
Материал, получен по определена формула, във вид на гранули или пудра, който не е бил
употребен или обработен предварително, освен по изискванията на производителя, и към
който не са добавени рециклирани материали.

3.9.3.Собствен материал за преработка
Материал, получен по определена формула, незамърсен и без влошено качество, изработен от неизползвани PVC-U профили, включително отпадъчни материали от производството на PVC-U профили, които се обработват в същото предприятие, в което са били екструдирани.

ЗАБЕЛЕЖКА: Този материал включва и неупотребени изделия, като неправилно
оразмерени прозорци, които са на производители на профили, ползващи същия материал
както и този, който ще се преработва.

3.9.4. Чужд материал за преработка /ЧМП/
Използва се два типа чужд материал за преработка – ЧМП-а и ЧМП-б
3.9.4.1. ЧМП – а
Материал без замърсители, без влошено качество, получен от неизползвани PVC-U
профили за прозорци, включително отпадъчни материали от производството, които
първоначално са били изработени от производител, различен от същинския производител
на профилите.
3.9.4.2. ЧМП – б
Материал от неизползвани PVC-U продукти, различни от профили за прозорци, или смес от
PVC-U продукти и PVC-U профили за прозорци, независимо от това къде са били
произведени първоначално.
3.9.5. Рециклиран материал
Използват се два типа рециклиран материал – РМ-а и РМ-б
3.9.5.1.Рециклиран материал РМ-а
Материал от вече използвани PVC-U профили за прозорци, в който няма примеси.
3.9.5.2.Рециклиран материал РМ-б
Материал от вече използвани PVC-U продукти, различни от профили за прозорци, както и
смес от профили за прозорци и други PVC-U продукти.
4. Класификация
4.1. Обща
В този Европейски стандарт са включени различни аспекти, по които се прави
класификация. Изборът на подходящи класове продукти зависи от това доколко те
отговарят на националните изисквания на дадена страна, напр. в зависимост от климата.
Във връзка с това към този стандарт може да се добавят анекси с нормативни изисквания на
всяка отделна страна.
4.2. Класификация по климатични зони
В табл. 1 са представени две различни климатични зони налични в Европа – едната с умерен
(M – moderate climate), а другата със студен, остър климат (S – severe climate).
Таблица 1 – Класификация по климатични зони
________________________________________________________________________
Умерен климат Студен климат
M S
______________________________________________________________________________
Общо годишно количество < 5 GJ/m2 ≥ 5 GJ/m2
слънчева енергия върху
хоризонтална повърхност
и или
Максимална средна дневна
температура от най-горещия < 22 ºC ≥ 22 °C
месец в годината
Измерените стойности са съобразени със спецификацията на Световната Метеорологична
Организация (СМО)
За да бъде определен даден климат като умерен, годишното количество слънчева енергия
върху хоризонтална повърхност трябва да бъде < 5 GJ/m2, а средната температура от най-
топлия месец в годината - < 22 ºC.
В случай че годишното количество слънчева енергия върху хоризонтална повърхност е
>5GJ/m2, или средната дневна максимална температура в най-топлия месец от годината е
>22°C, климатът се определя като студен.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Профили, изработени за студена климатична зона, може да се използват в
зони с умерен климат.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: В страни с двата типа климат трябва да се има предвид, че профили,
предназначени за умерен климат не бива да се използват за студен.
4.3. Класификация за устойчивост на удар при падане на основни профили
В табл. 2 са посочени два класа профили според устойчивостта им на удар при падане при –
10 °С
Таблица 2 – Класификация на основни профили по устойчивост на удар при падане
при – 10 °С
Клас І Клас ІІ
Падаща маса (г) 1 000 1 000
Височина на падане (мм) 1 000 1 500
_______________________________________________________________________________________
ЗАБЕЛЕЖКА: В някои климатични зони се наблюдава по-голяма устойчивост при свободно
падане, поради което за да се определи устойчивостта на удар при падане профилите се разделени в
две класи.
4.4. Класификация на основните профили по дебелината на стената
В табл. 3 са посочени три класи за дебелината на външната стена на профила (вж. също фиг. 2).
Таблица 3 – Класификация по дебелината на стената
Размерите са в милиметри
Клас A Клас B Клас C
Видима повърхност ≥ 2,8 ≥ 2,5 Без изисквания
Скрита повърхност ≥ 2,5 ≥ 2,0 Без изисквания
За да бъдат класифицирани към клас A или клас B изискванията към дебелината на
профилите са минимални. Видимите и скритите повърхности са показани на фиг. 2.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Клас А, B и C са за определяне дебелината на стената на профила.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Класификацията на профилите по дебелина на стената е съставена, за да
представи голямото разнообразие в профила и дизайна на прозорци, които се използват в
Европа. Тази класификация няма за цел да покаже разлики в качеството на профилите или
да противопоставя изискванията към профилите за прозорци, които винаги съществуват.
5. Изисквания
5.1. Материал
5.1.1. Изходен (чист) материал
Профилите се изработват от чист материал непластифициран поливинилхлорид (PVC-U),
съобразен с изискванията в т. 5.1.3. Използват се само добавки и пигменти, необходими за
производството на дълготрайни профили с подходяща повърхност, механична здравина и
физични свойства, както изисква Европейският Стандарт.
5.1.2. Повторно обработен и рециклиран материал
Когато използваният материал не е 100% основен (чист), той трябва да отговаря на всички
изисквания на този стандарт, както следва:
5.1.2.1. Повторно обработен собствен материал
Използването на собствен материал повторно за производството на PVC-U профили е
разрешено без всякакви ограничения, при условие че е изработен по формулата, задължителна
за основния (чист) материал.
5.1.2.2. Повторно обработен чужд материал
Чужд обработен материал за повторна употреба от типа ЧМП-а може да бъде използван
директно или след необходима рестабилизация и/или прибавяне на добавки (напр.
модификатори, пигменти, лубриканти и др.). Този чужд материал се влага като сърцевина на
профила, като отгоре повърхността ( видима при инсталирането на даден прозорец) е покрита
напълно чрез коекструзия със собствен чист материал или със собствен повторно обработен
материал.
Дебелината на този покривен слой трябва да е минимум 0,5 мм.
Не се използва повторно чужд обработен материал от типа ЧМП-б.
5.1.2.3. Рециклиран материал
Рециклиран материал тип РМ-а може да се използва, като при необходимост първоначално се
извършва повторна рестабилизация и/или модификация. Този материал се влага като сърцевина
на профила, като всички видими при монтирането на прозореца повърхности или части от
повърхности бъдат изцяло покрити със собствен изходен материал или собствен преработен
материал.
Дебелината на покривния слой, получен чрез коекструзия, трябва да бъде минимум 0,5
мм.
Рециклиран материал тип РМ-б не се използва.
5.1.3. Характеристика на материала
Материалите, използвани при екструзия на профили, са според изискванията на Анекс А.
5.2. Външен вид
Цветът на профила трябва да бъде един и същ по цялата видима повърхност или части от
видимата повърхност на инсталирания прозорец, в съответствие с т. 6.1.
Повърхността на профилите да е гладка, равна, без вдлъбнатини, примеси, дупки и други
повърхностни дефекти, в съответствие с т.6.1. Ръбовете на профилите да са чисти, без
„мустаци”.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Всякакви промени относно външния вид (виж Анекс B), като нюанси в цвета,
се уговарят между производителя и клиента и не представляват част от изискванията на този
стандарт.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Линии от екструзията, получени по време на производствения процес, са
допустими само в случай, че не са обезпокоителни.
5.3. Размери и толеранси
5.3.1. Номинална форма
Напречният разрез на профила да съответства на номиналната му форма
Толерансът при външните размери на профила (вж. фиг.1) що се отнася до номиналната му
форма, да са в съответствие с Таблица 4.
Таблица 4 – Толеранс по външните размери
Размерите са в милиметри
Външен размер Толеранс
Широчина на профила (D) < 80 ± 0,3
> 80 ± 0,5
_________________________________________________________________________________
Височина на профила (W) ± 0,5
__________________________________________________________________________________
Определянето на външните размери става според т. 6.2.
5.3.2. Дебелина (плътност) на стените на основния профил
Дебелината на стените на основния профил (фиг. 2) се определя от производителя.
За клас А плътността на видимата повърхност е минимум ≥ 2,8 мм, а на скритата повърхност –
минимум ≥ 2,5 мм
За клас B тези размери са съответно ≥ 2,5 мм и ≥ 2,0 мм.
За клас C производителят определя сам размерите на видимата и скритата повърхност на
профилите.
ЗАБЕЛЕЖКА: В практиката стойностите, посочени на фиг. 2, за дебелината на стените на
каналите (жлебовете), както и на някои дребни части от скритите повърхности на профила, не
се срещат често. Целта не е да бъдат задължени производителите да сменят своите съоръжения
веднага след публикуването на този стандарт, така че техните профили да са в съответствие с
изискванията му за дебелина (плътност) на стените. За един преходен период от 10 години
обаче всички профили трябва да бъдат произведени според очакваните изисквания (вж.
индексите „а” и „б” в легендата на фиг. 2.
5.3.3. Толеранс при другите размери
С изключение на дебелината на външните стени, всички останали размери на основните, както
и на спомагателните профили, ще се определят от производителя.
5.3.4. Отклонение в праволинейността на основния профил
Измереното допустимо отклонение в праволинейността на основния профил е посочено в т. 6.2
и не трябва да бъде повече от 1 мм при дължина 1 метър.
5.4. Маса на основните профили
При измерването по изискванията, посочени в т. 6.3, масата на метър дължина на основния
профил да не е по-малка от 95% от номиналната маса на метър дължина.

Тип стена Наименование Клас А Клас B Клас C
Видима повърхност ≥ 2,8 мм ≥ 2,5 мм Няма изискване
__________________________________________________________________________________
Скрита повърхност ≥ 2,5 мм ≥2,0 мм Няма изискване
(структурна цялост на
профила)
≥ 2,3 мм –а ≥ 2,0 мм Няма изискване
≥ 1,2 мм –б ≥ 2,0 мм Няма изискване
Няма изискване Няма изискване Няма изискване
а Тази стойност е валидна до 31 декември 2009 г. След тази дата тя ще бъде ≥ 2,5 мм
б Тази стойност е валидна до 31 декември 2009 г. След тази дата тя ще бъде ≥ 2,0 мм
__________________________________________________________________________________________
Фиг. 2 – Напречно сечение на три типични основни профила и минималната дебелина на стените
на класове А, B и C
5.5. Връщане на топлина (Топлинен обмен ?)
5.5.1. Основен профил
При тестване, в съответствие с ЕN 479, при всеки отделен образец връщането на топлина
на двете най-големи лицеви повърхности не трябва да бъде повече от 2,0 %.
Разликите в топлинния обмен за всеки отделен образец между двете лицеви повърхности
не трябва да е повече от 0,4 %.
5.5.2. Спомагателни профили
При тестване по EN 479 топлинният обмен при всеки образец трябва да е по-голям от
3,0%.
ЗАБЕЛЕЖКА: При стъклодържателите, които са на външната повърхност, се
препоръчва топлинният обмен да е до 2 %.
5.6. Устойчивост на удар при падане на основните профили
При тестване по EN 477 не повече от един образец трябва да получи пропукване
(разрушаване) на стената.
При коекструдираните профили деламинацията на покривния пласт се счита за грешка.
5.7. Поведение при загряване на 150°С
При тестване по EN 478 профилите не показват дефекти. При коекструдираните
профили също не би трябвало да се получи деламинация на слоя.
5.8. Устойчивост на износване под влиянието на климатичните условия
5.8.1. Описание на метода
Образци на лицевата страна на основните профили се тестват по EN 513 в климатичните
зони М и S, за период от време, който съответства на пет години престой на външното
влияние на климата. Методът за отчитане на измененията е посочен в Анекс B.
В Анекс C са дадени изчисленията за определяне на радиоактивната доза, или времето,
което трябва да се отдели за тестване в условия на предизвикано износване.
ЗАБЕЛЕЖКА: За нуждите на качествения контрол този експеримент може да симулира
и период от две години.
5.8.2. Сила на въздействие при удар след предизвикано износване
След подлагане на предизвикано износване (5.8.1.) намалението на силата на
въздействие на външни фактори не трябва да надвишава 40 %. Изчислението, изразено в
проценти, изразява сравнение на образци, които не са подложени на предизвикано
износване, с образци, преминали теста предизвикано износване.
Силата на въздействие се определя по EN 513.
ЗАБЕЛЕЖКА: Тези 40 % подлежат на изменение (не са константна величина).
Процентът, отразяващ намалената способност за съпротивление на външни фактори,
зависи главно от климатичните условия в момента на теста.
5.8.3. Промяна в интензитета на цвета
След теста, извършен по т.5.8.1., промяната в цвета на подложени на теста образци,
сравнени с неподложени образци, изразена в ∆Е, не трябва да е по-голяма от 5, и ∆b – не
повече от 3. Определянето на промяната в интензитета на цвета се извършва по EN 513.
5.9. Заваряемост
За да се определи заваряемостта на профилите, заварените ъгли се тестват по указанията,
посочени в EN 514. Изчислената средна стойност стрес при максимално натоварване на
всеки ъгъл, трябва да е по-ниска от 25 N/mm2 на теста на опън и 35 N/mm2 при теста
компресия. Всяка единична стойност трябва да е под 20 N/mm2 за теста на опън, и по-
малко от 30 N/mm2 при теста компресия.
Спойката не трябва да завършва с вдлъбнатини, назъбване и др., с изключение на
външния ръб, сключващ 90°, който да бъде почистен така, че да даде възможност на
мострата на влезе плътно към поддръжката.
6. Тест методи
6.1. Определяне на външния вид
Външният вид се определя чрез наблюдение с просто око или с очила от разстояние 1
метър, на дневна светлина под ъгъл 45° перпендикулярно на повърхността на профила,
както е посочено в клауза 14 от EN ISO 105-A01&1995, или на изкуствена светлина със
същата сила.
6.2. Определяне на размерите
6.2.1. Уреди за измерване
Уредите за определяне на външните размери и за дебелината на стените трябва да са с
прецизност до 0,05 мм, а тези, които измерват отклонението от правата ос, да са с
точност до 0,1 мм.
6.2.2. Тест на образците
За да се определи отклонението от правата ос, дължината на профила, който се тестува,
трябва да бъде (1000) мм.
6.2.3. Подготовка на образците
Най-малко един час преди тестването образците трябва да останат при температура
23±5 °С.
6.2.4. Процедура
6.2.4.1. Външни размери и дебелини на стените
Измерването на външните размери и дебелината на стените на профила се правят при
температура 23±5 °С.
6.2.4.2. Отклонение от правата ос
Поставете образците върху равна повърхност с вдлъбнатата част надолу при
температура 23±5 °С. Измерете с подходящ уред пролуката (пролуките) между профила
и равната повърхност. Извършете същото измерване и на перпендикулярната
(срещуположната) страна на тази, която вече сте измерили.
6.3. Определяне масата на профила
6.3.1. Апаратура
6.3.1.1. Баланс с точност до 1 грам.
6.3.1.2. Измервателен уред с точност до 0,5 мм за определяне дължината на профила.
6.3.2. Образец
Дължината на профила, определен за теста, трябва да бъде от 200 мм до 300 мм.
6.3.3. Подготовка на образците за теста
Най-малко един час преди тестването профилите да бъдат оставени на 23±2 °С
6.3.4. Процедура
Измерете дължината на профила с точност до 1 мм, определете теглото му с точност до
1 грам. Определете масата на метър дължина в г/м до най-близките 10 г/м.
7. Маркиране
7.1. Основен профил
7.1.1. Маркировката върху основните профили трябва да е четлива, поставена на място,
което не се вижда когато прозорецът е затворен, най-малко на всеки метър по дължината
на профила.
7.1.2. Маркировката върху основния профил трябва да съдържа минимум следната
информация:
- наименованието или търговската марка на производителя;
- референция към този Европейски Стандарт;
- за коя климатична зона е предназначен;
- устойчивост на удар при падане според класификацията;
- дебелина на стената;
- в случай, че е изработен от рециклиран материал РМ-а;
- код на производителя, съдържащ достатъчно информация да бъде проследен
продукта (напр. дата, машина и/или номера на смяната).
НАПРИМЕР: ABC LTD – EN 12608 – M – II – C – 93.04.17,38,2.
Допълнителна информация в маркирането може да бъде:
- тип профил/код;
- наименование на трета страна (атестация)
7.2. Спомагателни профили
7.2.1. Спомагателните профили също да бъдат маркирани. Маркировката е или върху
самия профил, или на опаковката.
7.2.2. Маркировката върху спомагателния профил трябва да съдържа минимум следната
информация:
- наименованието или търговската марка на производителя;
- референция към този Европейски Стандарт;
- за коя климатична зона е предназначен;
- код на производителя, съдържащ достатъчно информация да бъде проследен
продукта;
ПРИМЕР: XYZ LTD – EN 12608 – S – 93.368.
EN 12608:2003 (E)
АНЕКС А
(нормативен)
Характеристика на материала, изработка на образци и изисквания
А
.1 Обсег
Анекс А представя начина на производство на образци от PVC-U профили от гранули или пудра
от изходен материал, който може да бъде обработен повторно или рециклиран, характеристика
на този материал и изискванията към него.
А
.2 Образци за тестване
Образците, които ще бъдат подложени на тест, за да се определят характеристиките на
материала, в съответствие с А.4, ще бъдат или профили, или пресовани плаки.
А.3 Изработка на пресовани плаки
Изработката на пресованите плаки трябва да съответства на изискванията, посочени в клауза 3
на EN ISO 1163-2:1999 г., както и на следното:
- използваният материал да бъде във вид на раздробени екструдирани PVC-U профили,
гранули или пудра от изходен материал, както и от годен за повторна обработка или за
рециклиране материал;
- различната скорост между двата барабана на смесителното устройство да бъде от 1:1,4
до 1:1,1;
- пресованата плака да е с дебелина 4 ± 0,2 мм;
- начинът на охлаждане на плаката е посочен в 3.3.3. от EN ISO 1163-2:1999 и е при
скорост 15 К/мин.
А.4 Характеристика на материала
А.4.1 Температура
В процеса на тестване, в съответствие с EN ISO 306 метод B, при температурни стойности
50°±5°С/час, температурата, която омекотява материала не трябва да е по-малка от 75°С.
При некоекструдирани профили образците да се вземат директно от профилите или от
пресованите плаки.
При коекструдирани профили образците за теста да се вземат от пресованите плаки поотделно
и от двата материала.
В случай на спор е валиден резултатът от теста на пресованите плаки.
А.4.2 Сила на въздействие при удар
При тестване в съответствие с EN ISO 179-2 при температура 23±2°С по посочения метод 1еА,
силата на въздействие при удар да не е по-малко от 10 kJ/m2 или по-голяма от 20 kJ/m2.
Това ще определи производителят.
При некоекструдирани профили образците за теста се вземат от пресованите плаки.
При коекструдирани профили образците се вземат от пресованите плаки поотделно и от двата
материала.
При възникване на спор е валиден резултатът от теста на пресованите плаки.
А.4.3 (Гъвкав) модул на еластичност
Тестване при температура 23±2°С по EN ISO 178 гъвкавият модул на еластичност да не бъде по-
малък от 2 200 N/mm2.
При некоекструдирани профили образците за теста са взети директно от профилите или от
пресованите плаки.
Образците на коекструдираните профили са от пресовани плаки поотделно и от двата материала.
В случай на спор е валиден резултатът от теста на пресованите плаки.
А.4.4 Сила на въздействие на опън
При температура 23±2°С, по EN ISO 8256, са тествани образци тип 5 и силата на въздействие на
опън не трябва да е по-малка от 600 kJ/m2.
При некоекструдирани и коекструдирани профили образците се вземат директно от профилите.
А
.5 Документ с резултати от теста
Този документ трябва да съдържа следната информация:
- отправка към този анекс;
- подробно описание на тестваните образци;
- декларирано ниво на силата на въздействие при удар;
- описание на резултатите
EN 12608:2003 (E)
АНЕКС B
(информативен)
Допустим толеранс при промяна на стандартния цвят
Б.1 Обсег
В Анекс B е посочен разрешеният диапазон на промяна на стандартния цвят.
Б
.2. Допустим толеранс при промяна в стандартния цвят
Стандартният цвят се определя по изискванията на ISO 7724-3 с апаратура по ISO 7724-1 и ISO
7724-2, със следните особености:
- влагане на CIE стандартен илуминат D65 с отразяващ ефект
- условия на измерване 8/d или d/8 (без лъскавина и при двата случая)
Препоръчително е нито един профил да не се отличава по цвят от стандартния цвят повече от
посочените нива:
І ∆L*I ≤ 1,0
I ∆a*I ≤ 0,5
I ∆b*I ≤ 0,8
I ∆E*I ≤ 1,0
EN 12608:2003 (E)
АНЕКС C
(нормативен)
Метод за изчисление на количеството слънчево излъчване
и времето, необходимо за получаване на
изкуствено изхабяване
C.1 Обсег
В анекс В е описана процедурата за изчисление продължителността на излагане в
условия на умерен и на студен климат, за да се постигне изкуствено износване на
профилите.
Доказва се приложимостта на използвания метод.
C.2 Изчисления
C.2.1 В т.4.1 са класифицирани климатичните зони в зависимост от годишното
количество слънчева енергия върху хоризонтална повърхност, както и според средната
температура от най-топлия месец в годината (табл. 1).
C.2.2. За нуждите на изчислението е направено следното предположение за
годишното количество слънчева енергия:
- за умерения климат количеството слънчева енергия е изчислено на 4 GJ/m2/за
година;
- за студения климат количеството слънчева енергия е изчислено на 6 GJ/m2/за
година.
C.2.3 За да се сравнят тези стойности с познатото изкуствено изхабяване е необходимо
да се определи не цялото количество излъчена слънчева енергия, като в C.2.2, а само
онази част от нея, която попада в ултравиолетовите видими зони между 300 и 800 nm.
Това е около 60% от цялото количество излъчена слънчева енергия. Съществува и
допълнителен корективен фактор от 67% в доказателство на факта, че не цялото
излъчено количество оказва влияние при по-високи летни температури. По този начин
то оказва по-малко изхабяване върху въпросните повърхности.
В табл. C.1 са представени препоръчителните дози облъчване при дължини на вълните
от 300 nm до 800 nm.
Таблица C.1 – Препоръчителни дози облъчване при дължини на вълните от 300 до
800 nm
Тип климат Умерен (M) Студен (S)
GJ/m2 GJ/m2
Еквивалент на 1 година 1,6 2,4
Еквивалент на 5 години 8,0 12,0